8.07.2012 г., 11:49

Грешница

1.9K 0 20

                                                        „ След залъци любов и няколко невинни драскотини

                                                            във ляво камъкът на кучката се пръсна на парчета”

 

                                                                                  (danda) Даниела

             

 

                Грешница

 

Нощта е нейна, нейни са звездите

и всяка сласт порочно неприкрита.

Тя вижда само дивото с очите си.

И само страст във вените ù скита.

 

Когато вятър угасил е всички свещници,
в нощта, в която всеки грях е първи,
тогава тя се люби само с грешници,
а дъжд в очите ù отмива всички кърви.

 

Тогава спомена за себе си е скрила

в един акорд, навътре във сърцето си,

и тегне тишина със страшна сила

след всеки поглед по изгубени небета.

 

Нощта е нейна, нейни са очите -

луни, в които вият всички вълци.

Един акорд простена във сърцето ù...

За нея този сън сега е първи.

             

                      Венцислав Янакиев

 

 

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=283172

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това им название не е единствено...!!!
    Нощта е нейна, нейни са звездите
    и всяка сласт порочно неприкрита.
    Тя вижда само дивото с очите си.
    И само страст във вените ù скита.
  • Радвам се, че те открих, Венци! Пишеш наистина майсторски! Поздравления!
  • Много добро!
  • Великолепно!!!!!!!!!
  • Много хубаво поетично докосване се е получило от двама стойностни творци.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...