Jul 8, 2012, 11:49 AM

Грешница

  Poetry
1.9K 0 20

                                                        „ След залъци любов и няколко невинни драскотини

                                                            във ляво камъкът на кучката се пръсна на парчета”

 

                                                                                  (danda) Даниела

             

 

                Грешница

 

Нощта е нейна, нейни са звездите

и всяка сласт порочно неприкрита.

Тя вижда само дивото с очите си.

И само страст във вените ù скита.

 

Когато вятър угасил е всички свещници,
в нощта, в която всеки грях е първи,
тогава тя се люби само с грешници,
а дъжд в очите ù отмива всички кърви.

 

Тогава спомена за себе си е скрила

в един акорд, навътре във сърцето си,

и тегне тишина със страшна сила

след всеки поглед по изгубени небета.

 

Нощта е нейна, нейни са очите -

луни, в които вият всички вълци.

Един акорд простена във сърцето ù...

За нея този сън сега е първи.

             

                      Венцислав Янакиев

 

 

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=283172

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това им название не е единствено...!!!
    Нощта е нейна, нейни са звездите
    и всяка сласт порочно неприкрита.
    Тя вижда само дивото с очите си.
    И само страст във вените ù скита.
  • Радвам се, че те открих, Венци! Пишеш наистина майсторски! Поздравления!
  • Много добро!
  • Великолепно!!!!!!!!!
  • Много хубаво поетично докосване се е получило от двама стойностни творци.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...