Хей, Господи, ти горе там!
Спуснал си ни на земята.
И да ти е купона по-голям,
изтървал си даже Сатаната.
Страст ни даде, за да ни е срам.
А желанията нарече грехове.
Да ти се изповядваме, си построил и храм.
Забавлявате се с твойте Богове.
Кажи каква е гениалната ти мисъл!
Идея нямам даже грам!
Докога ще търсим здравия ти смисъл?
Защо на любовта си лепнал срам?
Хей, Господи, ти горе там!
Защо създал си ни телата
и сърце си сложил в тях?
Желания заложил си в душата,
а после казваш, че е грях.
И ако ти си брат на Сатаната,
кажи ни, от кого да ни е страх?
Обичаш ли си ти децата?
Кажи, отказал ли си се от тях?
От страст пред мен е потъмняло.
Сърце, предавам те на Боговете.
На Дявола отдавам се изцяло.
Ако към грях вървя, простете.
Любовна лудост ме е обладала.
В огъня очите ни се срещат.
Сляпо влюбена съм в твойто тяло..
Ръцете парят, като пещ са.
Грешница съм и не съм за Рая.
Прости сърце, но трябва да го кажа.
Не мога нищо да ти обещая.
Знай, грешниците ги наказват.
А ти там горе, чуваш ме аз зная.
Присъдата си искам да отложа.
На ко́лене после аз сама ще се разкая.
Приготви си жезъла и ножа.
Но кажи !
Ако в църквата пречиства се душата
и ако любовта за теб е срамен грях,
кое чистилище е за телата?
И защо се раждаме във тях?
Къде е истината и къде лъжата?
Ако знаех отговора, пак ли щях
да танцувам аз със Сатаната
и да прося милост, и да ме е страх?
В. Тодорова
© Valya Тodorova Всички права запазени