15.01.2009 г., 9:02 ч.

Гримаса 

  Поезия » Друга
774 0 13
На Регина.

Нито знам докога, нито знам за какво
съм още при живите хора.
Мен Господ ме гледа с едното око.
Другото го затвори.

И какви ги дробих?! И какво ли могъл бих?
Мое клето сърце, замълчи.
Че от стискане палци и стискане зъби,
остана ми само да стисна очи.

Но ако някой все пак идва подире,
да знае, че съм при светулките.
Или при ония щурци,
дето нищо не свирят,
ами само настройват цигулките.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??