rajsun (Райчо Русев) rajsun (Райчо Русев)
29 541
Jan 15, 2009, 9:02 AM

Гримаса

  Poetry » Other
941 0 13
На Регина.

Нито знам докога, нито знам за какво
съм още при живите хора.
Мен Господ ме гледа с едното око.
Другото го затвори.

И какви ги дробих?! И какво ли могъл бих?
Мое клето сърце, замълчи.
Че от стискане палци и стискане зъби,
остана ми само да стисна очи.

Но ако някой все пак идва подире,
да знае, че съм при светулките.
Или при ония щурци,
дето нищо не свирят,
ами само настройват цигулките.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0