Гробница
945
0
1
Тъмна вечер, черна пелена.
Единствен полъх прониза моята душа.
На лицето ми - изписана тъгата,
болката и мъката - от хората, Луната.
Студено, пусто, тихо е в стаята.
Ни светъл помен, ни угаснал плам.
В скреж сковано е сърцето
и чувствата си тръгнали от там.
Мрак и вятър, шир из пустошта -
зловеща и безчувствена,
един живец-искрица,
но духна вятър - затри я в пепелта.
Скръб и плач, и нещо друго.
Заключена във времето лъжа.
А тишината - скрита във ръката,
угасва с нея и свещта.
14.07.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Баротева Всички права запазени
