28.11.2011 г., 0:31 ч.

Гробът на мама 

  Поезия » Гражданска
717 0 9

Гробът на мама

На баща ми, чиято майка изчезва безследно в края на Втората световна война


Къде е, майко, твоят гроб,

къде почиват твойте кости -

не дадоха да търся, роб

човекът е на свойте страсти!


А ти отгледа ме - един,

и бяхме тъй щастливи трима;

войната с теб ни раздели -

от всеки както жертва взима!


Осъдиха един баща,

без съд осъдиха го, майко,

и аз останах сам, сирак,

прибрах се вкъщи да се вайкам.


Но раната не гасне - виж!

Не може да си още жива!

Къде да паля, майко, свещ,

кой гроб със сълзи да поливам?!


А може би, е все едно,

щом помня те - ти с мен живееш!

Безсилно моля се - дано

нескверно е, където тлееш!



© Даниела Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??