Гробът на мама
Гробът на мама
На баща ми, чиято майка изчезва безследно в края на Втората световна война
Къде е, майко, твоят гроб,
къде почиват твойте кости -
не дадоха да търся, роб
човекът е на свойте страсти!
А ти отгледа ме - един,
и бяхме тъй щастливи трима;
войната с теб ни раздели -
от всеки както жертва взима!
Осъдиха един баща,
без съд осъдиха го, майко,
и аз останах сам, сирак,
прибрах се вкъщи да се вайкам.
Но раната не гасне - виж!
Не може да си още жива!
Къде да паля, майко, свещ,
кой гроб със сълзи да поливам?!
А може би, е все едно,
щом помня те - ти с мен живееш!
Безсилно моля се - дано
нескверно е, където тлееш!
© Даниела Тодорова All rights reserved.
