Грозотия
Бягах. Спрях пред огледало.
Там ме срещна мойто тяло
с лъскав вкус на изненада,
кондензирал от досада...
Ъгълът ме смачка бясно,
отводни ме през канала.
Грозно прокърви фаянса,
в допир с голото ми тяло...
Писах дълго с писък гърлен.
Стих разхвърлян. Код отхвърлен.
Свят захвърлен в страх бездънен.
Сън опърлен в ров препълнен.
Пробвах всичко да измия.
И през фугите, отвесно
срещнах свойта грозотия...
Чак ми стана интересно...
Тъмен ъгъл в мойто тяло.
Рамка с криво огледало.
Фуга, сцепила стената...
Болка, пръснала душата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Пеева Всички права запазени
