Nov 20, 2007, 8:19 PM

Грозотия

  Poetry
1.4K 0 12

 

Бягах. Спрях пред огледало.

Там ме срещна мойто тяло

с лъскав вкус на изненада,

кондензирал от досада...

 

Ъгълът ме смачка бясно,

отводни ме през канала.

Грозно прокърви фаянса,

в допир с голото ми тяло...

 

Писах дълго с писък гърлен.

Стих разхвърлян. Код отхвърлен.

Свят захвърлен в страх бездънен.

Сън опърлен в ров препълнен.

 

Пробвах всичко да измия.

И през фугите, отвесно

срещнах свойта грозотия...

Чак ми стана интересно...

 

Тъмен ъгъл в мойто тяло.

Рамка с криво огледало.

Фуга, сцепила стената...

Болка, пръснала душата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Имаш едно 6-шест- още - от снощи..Поздрав!
  • Оооооо,ааааа,страшно!!!
    през фугите, отвесно

    срещнах свойта грозотия...



    хаха,това ми хареса,не,цялото ми хареса,ама наистина мн добре ти се е получило!
  • Грозно, но...истинско! Но пък...но пък е написано от сърце!
  • Благодаря ви! Малко ... грозничко ми се получи , но пък си е мое...
    Обещавам да напиша нещо по-... не чак толкова грозно soon...
  • Аплодисменти от мен !!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...