Грях *
Спасението си дълго чаках,
ала подмина ме, продължи.
Много време нощем плаках,
очите ми сълзяха след лъжи.
Тъгата моя спътница е вярна -
акорди в монотонност, вяло.
Трепереща и северно полярна,
айсберг леден нося си от ляво.
Вълнението стана непотребно,
мъртъв трепет в душата гние.
Един миг, проигран на дребно,
непоправимо от кръвта ми пие.
Спомена боли, държи ме будна,
изпепелява ме, отвътре ме гори.
Този грях остави дамга - блудна
и най-добре прозира призори...
(а)
ала подмина ме, продължи.
Много време нощем плаках,
очите ми сълзяха след лъжи.
Тъгата моя спътница е вярна -
акорди в монотонност, вяло.
Трепереща и северно полярна,
айсберг леден нося си от ляво.
Вълнението стана непотребно,
мъртъв трепет в душата гние.
Един миг, проигран на дребно,
непоправимо от кръвта ми пие.
Спомена боли, държи ме будна,
изпепелява ме, отвътре ме гори.
Този грях остави дамга - блудна
и най-добре прозира призори...
(а)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
