Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
8 may 2007, 11:00

Грях * 

  Poesía
678 0 18
Спасението си дълго чаках,
ала подмина ме, продължи.
Много време нощем плаках,
очите ми сълзяха след лъжи.

Тъгата моя спътница е вярна -
акорди в монотонност, вяло.
Трепереща и северно полярна,
айсберг леден нося си от ляво.

Вълнението стана непотребно,
мъртъв трепет в душата гние.
Един миг, проигран на дребно,
непоправимо от кръвта ми пие.

Спомена боли, държи ме будна,
изпепелява ме, отвътре ме гори.
Този грях остави дамга - блудна
и най-добре прозира призори...

(а)

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Светле, май ти отново ме разкри,
    това е рецептата за грейнали очи.

    Поздрав и усмивка.
  • Ето защо са красиви твоите очи
    поплаквала си често призори.
    Браво,Анетче!!!
  • Благодаря ви Чар и Ани.

    Поздрав и усмивка за вас.
  • Хайде, Ани усмихни се още!
    Не така, по-широко
    Поздрави и от мен!
  • това не може да е грях
  • Благодаря ви Стами и Христо.

    Поздрав и усмивка за вас.
  • Пак си тъжна, Ани!!! Хайде да се усмихнеш!!!
    Пращам ти една усмивка. Поздрави!!!
  • Макар и тъжен стиха е много хубав!!!
    Поздрави,Ани!!!
  • Поща и за теб,мило момиче
  • Благодаря ви Петя, Гали и Роси.

    Нека усмивки живота да ви носи.
  • "Спомена боли, държи ме будна,
    изпепелява ме, отвътре ме гори.
    Този грях остави дамга - блудна
    и най-добре прозира призори..."

    Много хубав стих, Анета! Поздравления!
  • Поздравления мила,стиха е прекрасен,
    макар и тъга в него да има-
    ти отличен получаваш....
    И една искрена усмивка
  • Хареса ми, Етчи!
    Поздрави!
  • Благодаря ти Маги, оказва се, че сме от една зодия - вулкан.
    И аз съгласна съм с Ангар, той винаги е прав, защото е титан.

    Права си Мери, изчакай ме, тръгнала съм в същата посока.
    При Светлето е приятно,там смеха не е дефицитна стока.

    Поздрав и усмивка за вас.
  • За тъга винаги причини има,
    светът е често така жесток.
    Грях* всеки в себе си намира,
    безгрешни няма, без порок.
    За черния дроб не се опасявам
    по-скоро белите дробове са зле,
    че тези цигари пусти не оставам,
    а и прекалявам с дажбата кафе.

    Благодаря Ангар за милия комплимент.
    Поздрав с усмивка (тя ми е абонамент)
  • Ей, днеска много суетня - шетня, много свобода и ...самота.
    Много ми стана,
    отивам да гледам Светлана.


  • Стихът ти ми напомни за миговете, в които се превръщам в ледена пустиня..., а съм родена за вулкан!
    Много ми хареса, Етчи!

    И... напълно съм съгласна с Ангар! Браво, Ачо!
  • Защо тъжиш? И с грях да си немалък -
    от греховете споменът е сладък!
    Или че грях не си направила тъжиш?
    О, има време - пак ще съгрешиш!
    Недей с сълзи да си копаеш гроб,
    че ще повредиш черния си дроб!

    Разбира се, ти всякак си красива,
    но повече усмивка ти отива!
Propuestas
: ??:??