24.12.2007 г., 12:16

Грях

1.4K 0 6
Тишина - има хора, но е тихо. Много тихо.
Угнетяваща тишина.

Параклис. Изповедник. Аз.
Не искам и не мога - не разбирам...
Мислите ми - облаци, мъгла...

Сама. Заради теб. Ти си моят грях.
Омраза. Обич и тъга. Дали...?
С какво сгреших? Че те обичах?
Или че те мразих? Не зная!
Не искам и да зная.

Свят. Движение. Бъркотия.
Аз съм чиста. Всичко друго е мърсотия.
Ти също.

Сама. Но вече не заради теб.
Аз вече нямам грях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...