gergana (Гергана Маринова)
11 62
4.10.2005 г., 16:08 ч.

грях 

  Поезия
1467 0 3

Немога без теб да живея,
без теб по-добре да умра,
но ме е страх и не смея,
смъртта едва ли ще  ми върне любовта.

Затова ще нося кръста си сама,
нали съм вече свикнала с това,
и моята изстрадала душа
ще бъде вечно в самота.

Обичах силно и обичана бях
щастливи бяхме,но сторих грях,
сега сама съм и ме е страх,
но да те обичам така и не спрях

© Гергана Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това ли наричате поезия? Това са просто редове, чиито последни думички се редуват, а отгоре на всичко са и доста банални.
  • браво много е хубавооооооооо
  • супер6
Предложения
: ??:??