грях
Немога без теб да живея,
без теб по-добре да умра,
но ме е страх и не смея,
смъртта едва ли ще ми върне любовта.
Затова ще нося кръста си сама,
нали съм вече свикнала с това,
и моята изстрадала душа
ще бъде вечно в самота.
Обичах силно и обичана бях
щастливи бяхме,но сторих грях,
сега сама съм и ме е страх,
но да те обичам така и не спрях
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Маринова Всички права запазени
