Немога без теб да живея,
без теб по-добре да умра,
но ме е страх и не смея,
смъртта едва ли ще ми върне любовта.
Затова ще нося кръста си сама,
нали съм вече свикнала с това,
и моята изстрадала душа
ще бъде вечно в самота.
Обичах силно и обичана бях
щастливи бяхме,но сторих грях,
сега сама съм и ме е страх,
но да те обичам така и не спрях
© Гергана Маринова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
