грях
Немога без теб да живея,
без теб по-добре да умра,
но ме е страх и не смея,
смъртта едва ли ще ми върне любовта.
Затова ще нося кръста си сама,
нали съм вече свикнала с това,
и моята изстрадала душа
ще бъде вечно в самота.
Обичах силно и обичана бях
щастливи бяхме,но сторих грях,
сега сама съм и ме е страх,
но да те обичам така и не спрях
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Маринова Все права защищены
