Има ли безгрешни хора
в този тъй объркан свят,
човешко ли е да грешим
и трябва ли да премълчим?
Грешно ли е да обичаш,
да мълчиш и да въздишаш,
грях ли е смехът в нощта,
грях ли е и младостта?
Грях ли е да си щастлив,
работлив и обичлив,
щом щастливо си живееш,
веселиш се и си пееш?
Човешко е да се греши,
но всеки трябва сам да си прости,
когато стори някому злина -
да иска прошка за това.
И собствените грешки да признаем,
от тях да се поучим и покаем,
да казваме ний честичко "прости" -
така ще бъдем по-добри.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени