11.05.2016 г., 11:54

Грях

867 0 5

Две празни чаши,

угарки от цигари,

измачкани чаршафи

и спомените стари.

Мълчим ... ,

... а времето е спряло.

Поглеждам през прозореца.

Навън е заваляло.

Не ми се тръгва.

Още малко ще остана.

Ще те погледам кротко,

.... сгушена във старата завивка на дивана.

Ела! ... Седни до мен!

Заслушай се ...!

Долавяш ли на Дявола смеха?

Доволен е.

Измами ни.

Отдадохме се на Греха.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...