Две празни чаши,
угарки от цигари,
измачкани чаршафи
и спомените стари.
Мълчим ... ,
... а времето е спряло.
Поглеждам през прозореца.
Навън е заваляло.
Не ми се тръгва.
Още малко ще остана.
Ще те погледам кротко,
.... сгушена във старата завивка на дивана.
Ела! ... Седни до мен!
Заслушай се ...!
Долавяш ли на Дявола смеха?
Доволен е.
Измами ни.
Отдадохме се на Греха.
© Малена All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
