31.10.2010 г., 23:51

Грях ли е...

885 0 8

Когато отново те чакам, значи съм някъде, където
всяко стръкче трева е ласка вълшебна на южния вятър,
с пеперуди, танцуващи танц на облаче синьо в небето,
и херувимчета бели махат крила в небесния театър.
А казват, че в него, неземния, няма място за всеки -
той е място, в което влизат само безгрешни и чисти души,
а ние, които обичаме истински, да вървим по други пътеки.
Ела, не мога да чакам, към ада ръка за ръка с теб да вървим!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...