31.10.2010 г., 23:51

Грях ли е...

890 0 8

Когато отново те чакам, значи съм някъде, където
всяко стръкче трева е ласка вълшебна на южния вятър,
с пеперуди, танцуващи танц на облаче синьо в небето,
и херувимчета бели махат крила в небесния театър.
А казват, че в него, неземния, няма място за всеки -
той е място, в което влизат само безгрешни и чисти души,
а ние, които обичаме истински, да вървим по други пътеки.
Ела, не мога да чакам, към ада ръка за ръка с теб да вървим!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....