Гръцки огън
Красива съм и страшна като бомба,
летяща неотклонно към Олимп.
Изящна като амфора. И скромна
Богиня с избелял хитон и нимб.
Стрела съм утринна, без жал забита
в гърба на залез несломим.
Кръстоска на Атина с Афродита,
и даже сутрин съм с вечерен грим.
Сърцето ми е тайнствен гръцки огън,
очите ми – безкрайна морска шир.
Държа на изобилието рóга,
вещаещ битки, не досаден мир.
Не чакам вкъщи като Пенелопа,
привиквам кораби на морски бой.
В сърцата воински влизам, без да тропам.
Предвождам смело конници безброй.
Не ме гаси! Сърцето си ще пръсна
в небето притъмняващо над Стикс.
И който каже: "За Любов е късно!",
дъха му ще изтръгна с боен вик.
14.02.2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
)
