ГУРБЕТЧИИ
Под мъртвите слънца на дните ни безоки
дори копринената тъкан на мечтите избелява.
Изчезнали са кръстопътищата с хиляди посоки
и само слепи улици и пътища за никъде остават.
Отдавна спят на миналите дни добрите музи,
в менюто истински е само хлябът, друго нищо,
сервират ни блюда от вносни шарени илюзии,
но сивата мъгла горчи,
а не засища...
Сънувам все по-рядко сънищата пъстри,
а хоризонтът се снишава все по-стръмно. ...