Гурбетчия
Ходих, по света се скитах
далеч от теб, Родино,
за тебе често ази питах
и за твойто руйно вино.
Което пиехме от радост,
понякога и от разлъка,
за изминалата младост
да удавим една мъка.
Опустял гурбета страшен,
вече много ми дотегна,
връщам се по пътя страшен
у дома да си поседна.
Все сънувам, че се връщам
в тебе, слънчева родино,
близките си как прегръщам
и с тях пия руйно вино.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райна Маргина Всички права запазени
