Ходих, по света се скитах
далеч от теб, Родино,
за тебе често ази питах
и за твойто руйно вино.
Което пиехме от радост,
понякога и от разлъка,
за изминалата младост
да удавим една мъка.
Опустял гурбета страшен,
вече много ми дотегна,
връщам се по пътя страшен
у дома да си поседна.
Все сънувам, че се връщам
в тебе, слънчева родино,
близките си как прегръщам
и с тях пия руйно вино.
© Райна Маргина All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
