Отбягваш моите въпроси,
не търсиш моите очи,
с ръце студени обич простиш,
гузна съвест в теб гори.
Слова невярни пак изричаш.
Уви, дори и погледът ти ги отрича.
Болезнен вик откъсва те от мен,
болезнен спомен е този миг споделен.
Не си ти този, който пред мене стои,
неопитен измамник, дошъл призори.
Не си ти този, когото до вчера очаквах,
преди беше желан, но днес си натрапник.
© Адриана Всички права запазени