Гузен измамник
Отбягваш моите въпроси,
не търсиш моите очи,
с ръце студени обич простиш,
гузна съвест в теб гори.
Слова невярни пак изричаш.
Уви, дори и погледът ти ги отрича.
Болезнен вик откъсва те от мен,
болезнен спомен е този миг споделен.
Не си ти този, който пред мене стои,
неопитен измамник, дошъл призори.
Не си ти този, когото до вчера очаквах,
преди беше желан, но днес си натрапник.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Всички права запазени
