Отбягваш моите въпроси,
не търсиш моите очи,
с ръце студени обич простиш,
гузна съвест в теб гори.
Слова невярни пак изричаш.
Уви, дори и погледът ти ги отрича.
Болезнен вик откъсва те от мен,
болезнен спомен е този миг споделен.
Не си ти този, който пред мене стои,
неопитен измамник, дошъл призори.
Не си ти този, когото до вчера очаквах,
преди беше желан, но днес си натрапник.
© Адриана All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
