Отбягваш моите въпроси,
не търсиш моите очи,
с ръце студени обич простиш,
гузна съвест в теб гори.
Слова невярни пак изричаш.
Уви, дори и погледът ти ги отрича.
Болезнен вик откъсва те от мен,
болезнен спомен е този миг споделен.
Не си ти този, който пред мене стои,
неопитен измамник, дошъл призори.
Не си ти този, когото до вчера очаквах,
преди беше желан, но днес си натрапник.
© Адриана All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
