Гузен измамник
Отбягваш моите въпроси,
не търсиш моите очи,
с ръце студени обич простиш,
гузна съвест в теб гори.
Слова невярни пак изричаш.
Уви, дори и погледът ти ги отрича.
Болезнен вик откъсва те от мен,
болезнен спомен е този миг споделен.
Не си ти този, който пред мене стои,
неопитен измамник, дошъл призори.
Не си ти този, когото до вчера очаквах,
преди беше желан, но днес си натрапник.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Адриана Все права защищены
