21.07.2010 г., 15:22

Гълъб Албинос

1.1K 0 0

Дай ми, гълъбче, крилата си,
високо с тях да полетя.
Дай ми поне за минутка съдбата си,
да се издигна тайно над града.
 
Да гледам, гълъбче, през твоите очи,
да видя как живее твоят свят.
Без човешките измами и сълзи,
да вкуся свободата във небесен опиат.

Ще се нахраня с мъничко просо,
знам, да литна ще успея,
на някого ще донеса писмо,
чиста, бяла с облаците ще се слея.

Дай ми, гълъбче, крилата си,
щастлива с тях да полетя.
Дай ми назаем душата си,
да се изплъзна от земята като капчица роса.

Не се страхувай, гълъбче,
само за малко от високо да зърна,
няма да замина, гълъбче,
свободата ще ти върна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Наумова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...