Jul 21, 2010, 3:22 PM

Гълъб Албинос

  Poetry
1.1K 0 0

Дай ми, гълъбче, крилата си,
високо с тях да полетя.
Дай ми поне за минутка съдбата си,
да се издигна тайно над града.
 
Да гледам, гълъбче, през твоите очи,
да видя как живее твоят свят.
Без човешките измами и сълзи,
да вкуся свободата във небесен опиат.

Ще се нахраня с мъничко просо,
знам, да литна ще успея,
на някого ще донеса писмо,
чиста, бяла с облаците ще се слея.

Дай ми, гълъбче, крилата си,
щастлива с тях да полетя.
Дай ми назаем душата си,
да се изплъзна от земята като капчица роса.

Не се страхувай, гълъбче,
само за малко от високо да зърна,
няма да замина, гълъбче,
свободата ще ти върна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Наумова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...