19.08.2008 г., 14:04

Гълъби

3K 0 24

 

 

 

Приближих се

и гълъбите отлетяха.

Самотници

останахме с площада.

Магията

на полета е красота,

но също така и раздяла...

Трохите,

приготвени за птиците,

полепнаха в свитите длани.

Нещата,

останали нераздадени,

до надеждите осъмват погребани.

Гълъби сме,

от страх да не бъдем ранени,

отлитаме, напоени с истини...

Истини -

невидени,

неразбрани,

непоискани...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...