Приближих се
и гълъбите отлетяха.
Самотници
останахме с площада.
Магията
на полета е красота,
но също така и раздяла...
Трохите,
приготвени за птиците,
полепнаха в свитите длани.
Нещата,
останали нераздадени,
до надеждите осъмват погребани.
Гълъби сме,
от страх да не бъдем ранени,
отлитаме, напоени с истини...
Истини -
невидени,
неразбрани,
непоискани...
© Таня Атанасова Todos los derechos reservados