Приближих се
и гълъбите отлетяха.
Самотници
останахме с площада.
Магията
на полета е красота,
но също така и раздяла...
Трохите,
приготвени за птиците,
полепнаха в свитите длани.
Нещата,
останали нераздадени,
до надеждите осъмват погребани.
Гълъби сме,
от страх да не бъдем ранени,
отлитаме, напоени с истини...
Истини -
невидени,
неразбрани,
непоискани...
© Таня Атанасова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
