Гълъбово
.
ГЪЛЪБОВО
Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!
...
Но преди да пропадна, поне за миг да полетя!...
Иван Андонов
Ще ме пуснеш ли да се зарея като птица,
поне за миг, секунда в моя свят,
в свят изпълнен с полуистини,
е много трудно все да бъдеш сам.
Та аз не искам в тоз живот без тебе,
да крача нейде чужда, мълчешком,
бездомна като еделвайс изтръгнат,
от планината, неговият дом.
А моят дом, е някъде в ръцете ти,
като гълъб свит в топлите ти шепи,
да разпъна за последен път крилете си...
И да полетя...
НАДОЛУ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Димитрова Всички права запазени
