Aug 9, 2017, 12:11 PM

Гълъбово

  Poetry » Love
435 1 3

.

ГЪЛЪБОВО

 

                       Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!
                       ...
                       Но преди да пропадна, поне за миг да полетя!...

                                                         Иван Андонов

 

Ще ме пуснеш ли да се зарея като птица,
поне за миг, секунда в моя свят,
в свят изпълнен с полуистини,
е много трудно все да бъдеш сам.

 

Та аз не искам в тоз живот без тебе,
да крача нейде чужда, мълчешком,
бездомна като еделвайс изтръгнат,
от планината, неговият дом.

 

А моят дом, е някъде в ръцете ти,
като гълъб свит в топлите ти шепи,
да разпъна за последен път крилете си...
И да полетя...
НАДОЛУ!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...