Гълъбът на Татко Ной
ГЪЛЪБЪТ НА ТАТКО НОЙ
Няма да ме има дълго време,
ще отсъствам повече от век,
ще съм котаракът, който дреме
и си мърка в пролетния пек,
малкото момченце по сандали,
хукнало в следобедната пещ,
старчето, което сутрин пали
в черквицата късата си свещ,
и врабчето, във чимшира взело
радостното свое горно ре,
не и безгръбначно мекотело
в Черно или в Мраморно море,
предпочитам просто да съм гълъб
върху океани див покой! –
и да бъде полетът ми дълъг,
и да ме посрещне Татко Ной,
да ме впише в своите тефтери
като вестоносец най-благат...
Гълъбът на Ной – един Валерий,
с блага вест слетял над Арарат.
10 август 2025 г.
гр. Варна, 19, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
