Гълъбът на Татко Ной
ГЪЛЪБЪТ НА ТАТКО НОЙ
Няма да ме има дълго време,
ще отсъствам повече от век,
ще съм котаракът, който дреме
и си мърка в пролетния пек,
малкото момченце по сандали,
хукнало в следобедната пещ,
старчето, което сутрин пали
в черквицата късата си свещ,
и врабчето, във чимшира взело
радостното свое горно ре,
не и безгръбначно мекотело
в Черно или в Мраморно море,
предпочитам просто да съм гълъб
върху океани див покой! –
и да бъде полетът ми дълъг,
и да ме посрещне Татко Ной,
да ме впише в своите тефтери
като вестоносец най-благат...
Гълъбът на Ной – един Валерий,
с блага вест слетял над Арарат.
10 август 2025 г.
гр. Варна, 19, 00 ч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
