Aug 11, 2025, 7:14 AM

Гълъбът на Татко Ной

  Poetry
232 3 2
ГЪЛЪБЪТ НА ТАТКО НОЙ   Няма да ме има дълго време, ще отсъствам повече от век, ще съм котаракът, който дреме и си мърка в пролетния пек,   малкото момченце по сандали, хукнало в следобедната пещ, старчето, което сутрин пали в черквицата късата си свещ,   и врабчето, във чимшира взело радостното свое горно ре, не и безгръбначно мекотело в Черно или в Мраморно море,   предпочитам просто да съм гълъб върху океани див покой! – и да бъде полетът ми дълъг, и да ме посрещне Татко Ной,   да ме впише в своите тефтери като вестоносец най-благат... Гълъбът на Ной – един Валерий, с блага вест слетял над Арарат.   10 август 2025 г. гр. Варна, 19, 00 ч.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...