КухПън (Кух Пън)
19 585
11.08.2023 г., 20:42 ч.

Гърч 

  Поезия » Свободен стих
689 2 17

Гърчи се душата злобно,

притаила няколко неща в себе си.

Почувствала е болката и отхвърлянето. 

Сам пак ли съм сега?

Нима на никой вече не му пука?

Целият свят гледа в себе си,

другите никой не гледа, 

всеки гледа себе си!

Вземете си направо едно огледало!

Гледайте се по цял ден...

Ама по-хубави няма да станете!

Виждате ли някой друг?

Не, естествено!

Всъщност нямате огледало...

Но целия свят пред вас е огледало...

Самите ви очи не са стъкло, а огледало...

Вместо да виждате света и другите, 

то е с обратно виждане - виждате

пак себе си! 

Това е смърт неосъзната,

енергия неосъзната и умряла, 

егото силно всеки промотира,

затова в душата на другите забравя да се взира...

Да нараняваш не е проблем. 

Другите да те нараняват също не е проблем.

Студен и самотен свят. 

Дори коледната топлина вече не е същата, 

прекалено компютъризиран свят. 

Хора полуроботи, 

компютърно мислене и емоции....

Главата ми се гърчи,

но и душата също!

Поне от гърченето на главата и мозъка ми

поумнявам от новосформирани гънки!

Но ако сърцето се гърчи,

тогава какво?

Сърце на 100 годишен, 

океан от застинала блатна емоция...

Няма живот,

защото няма къде да се разлее....

Освен да седи в себе си само.

Не може да се плува така, 

замалко да стане белята

и да се нагълтам с вода...

Плувай, рибке, плувай!

Все още има малко кислород....

Но не можеш ясно да си кажеш мисълта!!

© Кух Пън Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не си сгрешила, хубаво е поне някой да те вижда като опасен
  • сгрешила ли съм? нека е поздрав тогава... мислех си и за Candy Shop на 50 Cent, но ми се стори прекалено смело ))
  • Благодаря Поне ти ме виждаш като страшен и опасен, като гангстер 8-) Другите имам чувството, че не се страхуват достатъчно от мен...
  • Благодаря и за двете, особено за Ванила Айс... във всеки стих звучат мелодии, в този поне няколко В последната му част ми звучи ето това https://www.youtube.com/watch?v=Wz-c9KDymD0
  • Жени, ако ти звучи като тая песен https://www.youtube.com/watch?v=rog8ou-ZepE ще съм доволен Но ако не ти звучи чак така, може и нещо такова - https://www.youtube.com/watch?v=p3l7fgvrEKM Ако и като това не ти звучи ...все тая, поздрав с песничките
  • "Да нараняваш не е проблем.
    Другите да те нараняват също не е проблем.."...
    ––––––––––
    Така е... нали трябва да има взаимност във всяко нещо... включително и в проблемите...
    Долових, струва ми се, рап ритъм в това стихотворение...
  • Интересно е!
  • И аз имам такива моменти, но по-умна не ставам - ставам по-недоверчива към себе си...&
  • Бела, какво е това сега? Стихотворение с "ех" ли трябва да измислям? Не мога да разбера каква игра ти се върти из главата пак
  • Ех...
  • Май чета няколко стихотворения накуп и накрая вместо гърч се е получил миш-маш. Сега пък огладнях.
  • Като чета коментарите имам чувството, че съм закопал някъде гениалността си всичките тия години Само ме е страх да не вземе да ми хрумне накрая да направя и стихосбирка....
  • Отдавна закрих всички огледала- път към себичното и невъзможното.
    Сега стоя, преброила съм мухите и се опитвам да спася златната рибка. Не твоята!
    Понякога се налага и да глътнеш вода. Но не се отказвай, жаждата за кислород отрезвява чувството за себедоказване. Най- важен е брега!😉
  • Интересен модел на писане. Нов стил си измислил Кухич. Тъй нареченият Хаус Стих.
  • Има надежда, щом " все още има малко кислород"... Мъдро!
  • Плувай, плувай, не е рибка!
  • Много философско.
Предложения
: ??:??