Гърч
Гърчи се душата злобно,
притаила няколко неща в себе си.
Почувствала е болката и отхвърлянето.
Сам пак ли съм сега?
Нима на никой вече не му пука?
Целият свят гледа в себе си,
другите никой не гледа,
всеки гледа себе си!
Вземете си направо едно огледало!
Гледайте се по цял ден...
Ама по-хубави няма да станете!
Виждате ли някой друг?
Не, естествено!
Всъщност нямате огледало...
Но целия свят пред вас е огледало...
Самите ви очи не са стъкло, а огледало...
Вместо да виждате света и другите,
то е с обратно виждане - виждате
пак себе си!
Това е смърт неосъзната,
енергия неосъзната и умряла,
егото силно всеки промотира,
затова в душата на другите забравя да се взира...
Да нараняваш не е проблем.
Другите да те нараняват също не е проблем.
Студен и самотен свят.
Дори коледната топлина вече не е същата,
прекалено компютъризиран свят.
Хора полуроботи,
компютърно мислене и емоции....
Главата ми се гърчи,
но и душата също!
Поне от гърченето на главата и мозъка ми
поумнявам от новосформирани гънки!
Но ако сърцето се гърчи,
тогава какво?
Сърце на 100 годишен,
океан от застинала блатна емоция...
Няма живот,
защото няма къде да се разлее....
Освен да седи в себе си само.
Не може да се плува така,
замалко да стане белята
и да се нагълтам с вода...
Плувай, рибке, плувай!
Все още има малко кислород....
Но не можеш ясно да си кажеш мисълта!!
© Кух Пън All rights reserved.
нека е поздрав тогава... мислех си и за Candy Shop на 50 Cent, но ми се стори прекалено смело 