16.10.2014 г., 18:10

Гърнето

909 0 18

  Гърнето

 

                          От пръст и от вода – от глина ме направи

                          и  свърза я в едно чрез крехките ми стави.

 

                          Стоеше този съд захвърлен сред полето –

                          сред руини и прах проблясваше гърнето.

 

                          То молеше с очи, протягаше ръце

                          и Ти го съжали – направи му лице.

 

                         Пак тъжно беше то – забравено, сковано.

                         Тогава дъх му вля. Направи го желано.

 

                         Тогава, Боже мой, ме взе на свойте длани

                         и тъжното гърне забрави тези рани.

 

                        И Ти като човек за почит сътвори ме.

                        Достойна ли съм днес да нося твойто име?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей пак от мен ,Тони!
    Радвам се,че и ти ме чувстваш близка!
    А до колкото до любовната ти лирика съм сигурна,че е прекрасна!
    С удоволствие ще прочета нещо от теб!
    Сигурна съм,че има какво да науча от поет като теб!
    Приеми моите най-сърдечни поздрави!
  • Знам Тони аз още първият път го осетих!Но просто исках да разсъдя още по стиха тъй като в него имаше от магията на общото начало от самото творение на света!Съжалявам ако си ме разбрала погрешно!Но благодаря ти за обяснението !!!ДО скоро!!!
  • Здравей, Ачо!Тъй като си се задълбочил по моето"Гърне" -ще ти обясня точно за това стихотворение.Става въпрос лично за мен.Бог ми е сътворил като всички гърнета, които са мъртви и небрежно захвърлени, но гърнето тъгува за внимание и Бог разбира тъгата му. Първо му прави лице, но то продължава да е тъжно. Чак, когато му вдъхва живот и го взема в ръцете си, за да го превърни в човек, тогава спират да го болят раните.
    И накрая питам Бог - достойна ли съм да нося името му - да се нари-
    чам християнка.Долу-горе това е съдържанието. Сега лека нощ!
  • Здравей Тони пак ще ти додявам но снощи се замислих върху стиха ти !Знаеш ли то гърнета без душа найстина няма !Защото всяко гърне е изработено от грънчар който е втъкал своята любов във всяко свое творение!!!Така че любовта божия е озарила земята и човека !А от това се е родило едно гърне което с любов е заченато!Найстина това е един омъгысан кръг!В който човек звучи гордо!До нови!!!
  • Oksimoron,здравей! Радвам се,че сме съграждани!Все някога ще се срещнем.Благодаря ти за вниманието! Поздрав и хубав ден!
    Вики, радвам се на вниманието ти! Приятна вечер!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...