16.10.2014 г., 18:10

Гърнето

912 0 18

  Гърнето

 

                          От пръст и от вода – от глина ме направи

                          и  свърза я в едно чрез крехките ми стави.

 

                          Стоеше този съд захвърлен сред полето –

                          сред руини и прах проблясваше гърнето.

 

                          То молеше с очи, протягаше ръце

                          и Ти го съжали – направи му лице.

 

                         Пак тъжно беше то – забравено, сковано.

                         Тогава дъх му вля. Направи го желано.

 

                         Тогава, Боже мой, ме взе на свойте длани

                         и тъжното гърне забрави тези рани.

 

                        И Ти като човек за почит сътвори ме.

                        Достойна ли съм днес да нося твойто име?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей пак от мен ,Тони!
    Радвам се,че и ти ме чувстваш близка!
    А до колкото до любовната ти лирика съм сигурна,че е прекрасна!
    С удоволствие ще прочета нещо от теб!
    Сигурна съм,че има какво да науча от поет като теб!
    Приеми моите най-сърдечни поздрави!
  • Знам Тони аз още първият път го осетих!Но просто исках да разсъдя още по стиха тъй като в него имаше от магията на общото начало от самото творение на света!Съжалявам ако си ме разбрала погрешно!Но благодаря ти за обяснението !!!ДО скоро!!!
  • Здравей, Ачо!Тъй като си се задълбочил по моето"Гърне" -ще ти обясня точно за това стихотворение.Става въпрос лично за мен.Бог ми е сътворил като всички гърнета, които са мъртви и небрежно захвърлени, но гърнето тъгува за внимание и Бог разбира тъгата му. Първо му прави лице, но то продължава да е тъжно. Чак, когато му вдъхва живот и го взема в ръцете си, за да го превърни в човек, тогава спират да го болят раните.
    И накрая питам Бог - достойна ли съм да нося името му - да се нари-
    чам християнка.Долу-горе това е съдържанието. Сега лека нощ!
  • Здравей Тони пак ще ти додявам но снощи се замислих върху стиха ти !Знаеш ли то гърнета без душа найстина няма !Защото всяко гърне е изработено от грънчар който е втъкал своята любов във всяко свое творение!!!Така че любовта божия е озарила земята и човека !А от това се е родило едно гърне което с любов е заченато!Найстина това е един омъгысан кръг!В който човек звучи гордо!До нови!!!
  • Oksimoron,здравей! Радвам се,че сме съграждани!Все някога ще се срещнем.Благодаря ти за вниманието! Поздрав и хубав ден!
    Вики, радвам се на вниманието ти! Приятна вечер!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...