Oct 16, 2014, 6:10 PM

Гърнето 

  Poetry » Other
688 0 18

  Гърнето

 

                          От пръст и от вода – от глина ме направи

                          и  свърза я в едно чрез крехките ми стави.

 

                          Стоеше този съд захвърлен сред полето –

                          сред руини и прах проблясваше гърнето.

 

                          То молеше с очи, протягаше ръце

                          и Ти го съжали – направи му лице.

 

                         Пак тъжно беше то – забравено, сковано.

                         Тогава дъх му вля. Направи го желано.

 

                         Тогава, Боже мой, ме взе на свойте длани

                         и тъжното гърне забрави тези рани.

 

                        И Ти като човек за почит сътвори ме.

                        Достойна ли съм днес да нося твойто име?

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Здравей пак от мен ,Тони!
    Радвам се,че и ти ме чувстваш близка!
    А до колкото до любовната ти лирика съм сигурна,че е прекрасна!
    С удоволствие ще прочета нещо от теб!
    Сигурна съм,че има какво да науча от поет като теб!
    Приеми моите най-сърдечни поздрави!
  • Знам Тони аз още първият път го осетих!Но просто исках да разсъдя още по стиха тъй като в него имаше от магията на общото начало от самото творение на света!Съжалявам ако си ме разбрала погрешно!Но благодаря ти за обяснението !!!ДО скоро!!!
  • Здравей, Ачо!Тъй като си се задълбочил по моето"Гърне" -ще ти обясня точно за това стихотворение.Става въпрос лично за мен.Бог ми е сътворил като всички гърнета, които са мъртви и небрежно захвърлени, но гърнето тъгува за внимание и Бог разбира тъгата му. Първо му прави лице, но то продължава да е тъжно. Чак, когато му вдъхва живот и го взема в ръцете си, за да го превърни в човек, тогава спират да го болят раните.
    И накрая питам Бог - достойна ли съм да нося името му - да се нари-
    чам християнка.Долу-горе това е съдържанието. Сега лека нощ!
  • Здравей Тони пак ще ти додявам но снощи се замислих върху стиха ти !Знаеш ли то гърнета без душа найстина няма !Защото всяко гърне е изработено от грънчар който е втъкал своята любов във всяко свое творение!!!Така че любовта божия е озарила земята и човека !А от това се е родило едно гърне което с любов е заченато!Найстина това е един омъгысан кръг!В който човек звучи гордо!До нови!!!
  • Oksimoron,здравей! Радвам се,че сме съграждани!Все някога ще се срещнем.Благодаря ти за вниманието! Поздрав и хубав ден!
    Вики, радвам се на вниманието ти! Приятна вечер!
  • Чудесно!
  • Благозаря за посещението, Жанет!Радвам се на вниманието ти и добрите думи! Поздрав и приятен ден!
  • Поздрав, съгражданко!
  • Виж ти... от едно гърне какъв хубав стих се е получил.
    Браво!
  • Яхя,Много се радвам, че можем да споделяме мнение! За мен е от значение твоето мнение!Благодаря ти! Желая ти интересен ден!
  • Този път нещо по различно, но стойностно...Хубаво е човек да е на ти с поезията.Моите почитания !
  • Мило момиче,аз също съм привлечена от теб. Да знаеш, че колкото сме различни в писането и толкова сме еднакви.Най-добра съм на любовната лирика.Скоро ще издам книга с най-вече интимна лирика.Аз
    мисля, че много сме близки по дух. Има една поговорка:"Близките по дух са по близки от близките по плът". Дано прочетеш това!
    Прегръщам те и ти желая прекрасни сънища! Тони
  • Тони, докато ти четях стиха се изпълних с възхита към теб!
    Всеки път успяваш да ме докоснеш по някакъв начин с твоите стихове!
    Седя и си мисля, с теб пишем съвсем отделни стилове,
    може би и в живота сме две коренно-различни жени
    и въпреки това ме караш да те чувствам много близка
    чрез твоето творчество!
    Приеми моите най-сърдечни поздрави от мен!
    Лека и творческа нощ и на теб желая!
  • Ачо, Анни, Мисана, Тина, Иван - приятели благодаря за отделеното време посветено на скромната ми творба! Желая ви лека нощ!
  • Истинска възхвала отправена към Създателя! Поздравления!
  • Тони, приятелко, добър вечер! За мен ,
    последните ти стихотворения звучат като
    песни. Мелодични и много красиви !
    Чудна е тази творба, оригинална! Очаквам
    с нетърпение следващатаСпокойна вечер!
    Прегръщам те!
  • Чудесно стихотворение, Стойна, кореспондиращо с Битие: 2:7. Последните четири реда формират превъзходен финал.

    "Тогава, Боже мой, ме взе на свойте длани
    и тъжното гърне забрави тези рани.
    И Ти като човек за почит сътвори ме.
    Достойна ли съм днес да нося твойто име?"

    Поздравление и най-висока оценка от мен!
  • Силен стих Тони! Много силен!Наисина го почувствах със сърце и душа!Поздравявам те и ти се радвам !Човекът найстина е като гърне без душа ...Но обикне ли то се изпълва с душа и разцъвтява!!!Благодаря ти че те познавам!!!Всичко добро ти желая!!!
Random works
: ??:??