Oct 16, 2014, 6:10 PM

Гърнето

  Poetry » Other
908 0 18

  Гърнето

 

                          От пръст и от вода – от глина ме направи

                          и  свърза я в едно чрез крехките ми стави.

 

                          Стоеше този съд захвърлен сред полето –

                          сред руини и прах проблясваше гърнето.

 

                          То молеше с очи, протягаше ръце

                          и Ти го съжали – направи му лице.

 

                         Пак тъжно беше то – забравено, сковано.

                         Тогава дъх му вля. Направи го желано.

 

                         Тогава, Боже мой, ме взе на свойте длани

                         и тъжното гърне забрави тези рани.

 

                        И Ти като човек за почит сътвори ме.

                        Достойна ли съм днес да нося твойто име?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей пак от мен ,Тони!
    Радвам се,че и ти ме чувстваш близка!
    А до колкото до любовната ти лирика съм сигурна,че е прекрасна!
    С удоволствие ще прочета нещо от теб!
    Сигурна съм,че има какво да науча от поет като теб!
    Приеми моите най-сърдечни поздрави!
  • Знам Тони аз още първият път го осетих!Но просто исках да разсъдя още по стиха тъй като в него имаше от магията на общото начало от самото творение на света!Съжалявам ако си ме разбрала погрешно!Но благодаря ти за обяснението !!!ДО скоро!!!
  • Здравей, Ачо!Тъй като си се задълбочил по моето"Гърне" -ще ти обясня точно за това стихотворение.Става въпрос лично за мен.Бог ми е сътворил като всички гърнета, които са мъртви и небрежно захвърлени, но гърнето тъгува за внимание и Бог разбира тъгата му. Първо му прави лице, но то продължава да е тъжно. Чак, когато му вдъхва живот и го взема в ръцете си, за да го превърни в човек, тогава спират да го болят раните.
    И накрая питам Бог - достойна ли съм да нося името му - да се нари-
    чам християнка.Долу-горе това е съдържанието. Сега лека нощ!
  • Здравей Тони пак ще ти додявам но снощи се замислих върху стиха ти !Знаеш ли то гърнета без душа найстина няма !Защото всяко гърне е изработено от грънчар който е втъкал своята любов във всяко свое творение!!!Така че любовта божия е озарила земята и човека !А от това се е родило едно гърне което с любов е заченато!Найстина това е един омъгысан кръг!В който човек звучи гордо!До нови!!!
  • Oksimoron,здравей! Радвам се,че сме съграждани!Все някога ще се срещнем.Благодаря ти за вниманието! Поздрав и хубав ден!
    Вики, радвам се на вниманието ти! Приятна вечер!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...