20.06.2008 г., 16:35

Гъсеници

921 0 16

Гъсеници

в стомаха

погъделичкаха го

да остане.

Твърде рано

за дилеми.

Късно - за промяна.

Пътници,

да грабнат шанса

закъснели,

животът не чака.

Искри

в поглед нежен

примолиха го

за свой пристан.

Твърде рано

за покани.

Късно - да стоплят

и пожари

в гърдите мрамора.

Уби ги

преди да израснат криле.

Потегли...

без гъсеници,

без вина,

без пожари,

без мечта

за пеперуди...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...