Гъсеници
в стомаха
погъделичкаха го
да остане.
Твърде рано
за дилеми.
Късно - за промяна.
Пътници,
да грабнат шанса
закъснели,
животът не чака.
Искри
в поглед нежен
примолиха го
за свой пристан.
Твърде рано
за покани.
Късно - да стоплят
и пожари
в гърдите мрамора.
Уби ги
преди да израснат криле.
Потегли...
без гъсеници,
без вина,
без пожари,
без мечта
за пеперуди...
© Таня Атанасова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
