Хайде де!
Хайде де!
Хайде де, мила! Нека не лъжем!
Никога не си ме обичала!
Бродя със теб по земното Тъжно
и чакам да ми кажеш: - Обичам!
Аз... Не обичам... Играя със всичко...
Гледаш на боб... Кафето е същото...
Беше Любима... Циганин сричаше...
Нищо и нигде не беше присъщо...
Мислиш, че жаля?! Гледай си Майната!
Просто върви по Света с Ветровете!
Аз със Виолата ще раздипляме Тайната...
Ястреб съм, знаеш... Вятър в крилете...
Моя Безценна! Моят Живот!
Ти и до днес не ми пусна ръката...
Робство ли бях?! Бях ли Хомот?!
Твоите устни червят ми яката...
Миличка моя, егоист съм и глупав...
Много обичах... Но само във стих...
Няма да ида... пропускам го Случая...
Нека за мен да мрат до зори!
- - -
Написах го и го оставям така, нередактирано, щото друго може и да няма...
Имам засегнати нерви и на двете ръце и всеки допир с клавиатурата ми причинява неимоверна болка...
Това е основната причина да не дойда на 18-и, неудобно ми е, не искам да ме виждате така...
Весело изкарване на всички!
Зем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
