16.06.2011 г., 10:42 ч.
Хайде де!
Хайде де!
Хайде де, мила! Нека не лъжем!
Никога не си ме обичала!
Бродя със теб по земното Тъжно
и чакам да ми кажеш: - Обичам!
Аз... Не обичам... Играя със всичко...
Гледаш на боб... Кафето е същото...
Беше Любима... Циганин сричаше...
Нищо и нигде не беше присъщо...
Мислиш, че жаля?! Гледай си Майната!
Просто върви по Света с Ветровете!
Аз със Виолата ще раздипляме Тайната...
Ястреб съм, знаеш... Вятър в крилете...
Моя Безценна! Моят Живот!
Ти и до днес не ми пусна ръката...
Робство ли бях?! Бях ли Хомот?!
Твоите устни червят ми яката...
Миличка моя, егоист съм и глупав...
Много обичах... Но само във стих...
Няма да ида... пропускам го Случая...
Нека за мен да мрат до зори!
- - -
Написах го и го оставям така, нередактирано, щото друго може и да няма...
Имам засегнати нерви и на двете ръце и всеки допир с клавиатурата ми причинява неимоверна болка...
Това е основната причина да не дойда на 18-и, неудобно ми е, не искам да ме виждате така...
Весело изкарване на всички!
Зем.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
ще има друг Случай
и още редове -
Зем, ние те харесваме такъв, какъвто си.....И чакаме с нетърпение други твои стихове - ние те виждаме в ТЯХ..Плюй на болката и продължавай да пишеш....А истинските поети на Срещата на 18 ще бъдат с един по -малко , щом няма да дойдеш....
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
/ по Katri Lomakinidi /
Като Принца и Просяка,
като Студа, като Зноя,
като Краткото с Високосното,
като Чужда и Моя...
На Ръба съм... Над Бездната...
Пак на Нисово, на скалите...
Само стъпка до Звездното...
Две стъпки са до орлите...
Светът, под нозете...
Продаден за нищо...
Стъпкано ми е Цветето...
От лапа на хищник...
Много са думите...
Тежък ми е самара...
Днес не съм при разумните...
Днес сме двама, с китарата...
Дъбът тихо нашепва:
- Asta la vista, момиче!
Скалата, чак, се нацепи...
Пепел е нашето вричане...
Долу е нейде Градът ти.
С него живееш и дишаш.
Болят ме ръцете, умът ми...
Абе, сърцето ми пише!
Зем.