Хайде де!
Хайде де!
Хайде де, мила! Нека не лъжем!
Никога не си ме обичала!
Бродя със теб по земното Тъжно
и чакам да ми кажеш: - Обичам!
Аз... Не обичам... Играя със всичко...
Гледаш на боб... Кафето е същото...
Беше Любима... Циганин сричаше...
Нищо и нигде не беше присъщо...
Мислиш, че жаля?! Гледай си Майната!
Просто върви по Света с Ветровете!
Аз със Виолата ще раздипляме Тайната...
Ястреб съм, знаеш... Вятър в крилете...
Моя Безценна! Моят Живот!
Ти и до днес не ми пусна ръката...
Робство ли бях?! Бях ли Хомот?!
Твоите устни червят ми яката...
Миличка моя, егоист съм и глупав...
Много обичах... Но само във стих...
Няма да ида... пропускам го Случая...
Нека за мен да мрат до зори!
- - -
Написах го и го оставям така, нередактирано, щото друго може и да няма...
Имам засегнати нерви и на двете ръце и всеки допир с клавиатурата ми причинява неимоверна болка...
Това е основната причина да не дойда на 18-и, неудобно ми е, не искам да ме виждате така...
Весело изкарване на всички!
Зем.
© Красимир Дяков All rights reserved.
