21.04.2011 г., 5:58 ч.

Хайде, отречи 

  Поезия » Философска
630 0 0
Срещам се аз със приятелка стара,
на кафе ме кани, сядаме, пали си цигара.
Бавно и ‘загадъчно’ в дим се обгръща,
сякаш той любовник неин е – най-нежно я прегръща.
- Първо аз, после ти ще говориш,
от сега ти казвам - безсмислено е с мен да спориш!
С човек, който всичко е видял, опитал, насладил се, по-късно изгорял.
Малка си, може чак след време да го разбереш,
може дори късно да е, но слушай, дано на време ти истината да прозреш,
че светът е лош, учиш, бачкаш, на финала - мреш!
Помислих за секунда аз,
отвърнах ù с тих и равен глас: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Блага Всички права запазени

Предложения
: ??:??