21.04.2011 г., 5:58

Хайде, отречи

802 0 0

Срещам се аз със приятелка стара,

на кафе ме кани, сядаме, пали си цигара.

Бавно и ‘загадъчно’ в дим се обгръща,

сякаш той любовник неин е – най-нежно я прегръща.

- Първо аз, после ти ще говориш,

от сега ти казвам - безсмислено е с мен да спориш!

С човек, който всичко е видял, опитал, насладил се, по-късно изгорял.

Малка си, може чак след време да го разбереш,

може дори късно да е, но слушай, дано на време ти истината да прозреш,

че светът е лош, учиш, бачкаш, на финала - мреш!

 

Помислих за секунда аз,

отвърнах ù с тих и равен глас:

- Малка може да съм на години, да!

Ала минала съм през не по-малко от теб неща,

искрицата надежда в мене за секунда не умря.

Напротив. Животът не е мрачен и унил,

стига ти своето сърце да не си свил.

Не само материалното да съзираш ти,

а онуй, що се вижда със сърцето, отвъд пределите на човешките очи.

Мисленето си задълбочи, в момента плоско е, хайде, отречи!

Мечтите и целите си в реалност превърни,

вслушай се в малките тихи думи, помисли!

Запомни ги и опитай, на щастието с усмивка отвърни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Блага Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...