Срещам се аз със приятелка стара,

на кафе ме кани, сядаме, пали си цигара.

Бавно и ‘загадъчно’ в дим се обгръща,

сякаш той любовник неин е – най-нежно я прегръща.

- Първо аз, после ти ще говориш,

от сега ти казвам - безсмислено е с мен да спориш!

С човек, който всичко е видял, опитал, насладил се, по-късно изгорял.

Малка си, може чак след време да го разбереш,

може дори късно да е, но слушай, дано на време ти истината да прозреш,

че светът е лош, учиш, бачкаш, на финала - мреш!

Помислих за секунда аз,

отвърнах ù с тих и равен глас:

- Малка може да съм на години, да!

Ала минала съм през не по-малко от теб неща,

искрицата надежда в мене за секунда не умря.

Напротив. Животът не е мрачен и унил,

стига ти своето сърце да не си свил.

Не само материалното да съзираш ти,

а онуй, що се вижда със сърцето, отвъд пределите на човешките очи.

Мисленето си задълбочи, в момента плоско е, хайде, отречи!

Мечтите и целите си в реалност превърни,

вслушай се в малките тихи думи, помисли!

Запомни ги и опитай, на щастието с усмивка отвърни.