Срещам се аз със приятелка стара,
на кафе ме кани, сядаме, пали си цигара.
Бавно и ‘загадъчно’ в дим се обгръща,
сякаш той любовник неин е – най-нежно я прегръща.
- Първо аз, после ти ще говориш,
от сега ти казвам - безсмислено е с мен да спориш!
С човек, който всичко е видял, опитал, насладил се, по-късно изгорял.
Малка си, може чак след време да го разбереш,
може дори късно да е, но слушай, дано на време ти истината да прозреш,
че светът е лош, учиш, бачкаш, на финала - мреш!
Помислих за секунда аз,
отвърнах ù с тих и равен глас: ...