Хайку
Есенни звезди.
Гледам и не ги виждам -
мъгла между нас.
Навъсен облак -
ту заплаче, ту пък спре.
Летни дъждове.
Зноен следобед -
пак се сляха хоризонт,
дърво и облак.
Есенна мъгла -
градина с хризантеми,
по-бели от сняг...
Бухал и луна,
между тях - само вятър
и сухи листа.
Голи дървета,
а облечено небе -
есенен вятър.
Гроб с хризантеми.
Отново са заедно
майка и татко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гоцева Всички права запазени
