Jun 21, 2008, 12:26 PM

Хайку

1.1K 0 15


Есенни звезди.
Гледам и не ги виждам -
мъгла между нас.


Навъсен облак -
ту заплаче, ту пък спре.
Летни дъждове.


Зноен следобед -
пак се сляха хоризонт,
дърво и облак.


Есенна мъгла -
градина с хризантеми,
по-бели от сняг...


Бухал и луна,
между тях - само вятър
и сухи листа.


Голи дървета,
а облечено небе -
есенен вятър.


Гроб с хризантеми.
Отново са заедно
майка и татко.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гоцева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...