Jun 21, 2008, 12:26 PM

Хайку

1.1K 0 15


Есенни звезди.
Гледам и не ги виждам -
мъгла между нас.


Навъсен облак -
ту заплаче, ту пък спре.
Летни дъждове.


Зноен следобед -
пак се сляха хоризонт,
дърво и облак.


Есенна мъгла -
градина с хризантеми,
по-бели от сняг...


Бухал и луна,
между тях - само вятър
и сухи листа.


Голи дървета,
а облечено небе -
есенен вятър.


Гроб с хризантеми.
Отново са заедно
майка и татко.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гоцева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...